ВЛАСТТА, БИЗНЕСА, „ЕЛЕНИТЕ“ – И Мълчанието на бетона, който отказа да се извини
В България болката трае три дни, дори национална сентенция си имаме „ Всяко знамение за три дни “. Лошото идва по-късно – тишината и мълчанието. Отмина бурята в „ Елените “, водата се оттече, калта бе изрината от ръцете на доброволци – и всичко утихна. Няма към този момент репортажи, няма отвращение, няма имена. Четири човешки живота потънаха освен в придошлата вода, а и в мълчанието на тези, които трябваше да дават отговор, само че и на тези, които трябваше да питат. Мълчание – по-шумно от самата стихия.
И въпреки всичко един въпрос стои, като затънал камък в гърлото на обществото: дали това безмълвие е инцидентно или планувана давност?
Защото по този начин потъват освен дерета и реки, а и каузи – както тези против милионерите Арабаджиеви, които от години владеят „ Елените “. Делата потъват, имената изчезват, единствено бетонът остава. Без виновност, без амнистия. Без глас.
Без глас остава и съдът до през днешния ден – огромният въпрос е ЗАЩО?
Делата се точат от години, а Ветко и Маринела Арабаджиеви не престават да живеят сред лукс и безотговорност.
Преди ден двамата се явиха в Софийския градски съд по делото против тях – упрекнати за присъединяване в проведена незаконна група за данъчни измами и пране на пари. На въпросите на публицистите за вилното населено място, което носи техния „ автограф “ на лакомия, Ветко отговори с пренебрежение. „ Не виждам журналистическа нравственос в тези въпроси. “
Но етиката, която липсваше, не беше журналистическа. Беше човешка.
Историята на Арабаджиеви е огледало на целия български преход – оня, който трансформира някогашни партийни фрагменти и чиновници на системата в новите милионери на „ демокрацията “.
Когато в средата на 80-те финландци строяха зеленото украшение „ Елените “, надали са подозирали, че няколко десетилетия по-късно техният план ще се трансформира в знак на корупцията. След приватизацията – с „ подписа “ на Арабаджиев – зеленото място стартира да се трансформира в бетонен пантеон на алчността.
Когато природата се погрижи да разбие никому ненужния бетонен пантеон, вътре с изключение на четирите тела на починалите комфортно се беше настанила и истината. Но това което ме души най доста е не истината, души ме тишината след тази истина. Тишината на тези, които трябваше първи да заговорят – богатите, властните, отговорните. Мълчанието на милионерите е шокиращо – та техните бетонни империи погълнаха и земята, и хората. Те трансфораха дюните в паркинги, а плажовете в частни парцели. Българското Черноморие от дълго време не е място за отмора, а фон на един народен срам.
Една дума за жалост не чухме. Не че тя би върнала изгубените животи – само че най-малко щеше да остави диря от човещина. А бетонът не приказва. Не трепва от виновност. Само хората могат. Но и те мълчат.
За двайсет години дребният курортен комплекс „ Елените “ край Несебър се трансформира от зелен залив в гробница от бетон. Реката, която в миналото слизаше към морето, беше прекратена от хотели, вили и асфалт. Гората изчезна, птиците също.
Остана единствено алчността – постоянно жадна, ненаситна, опакована в разкош и лъскави фасади.
Природата мълчеше и търпеше. До 3 октомври 2025 година
Тогава, за няколко часа, небето се отвори и си взе своето назад.
Четирима души починаха в наводнението. Загинаха, тъй като някой, в миналото, беше решил, че реката може да се трансформира в парцел. Че природата може да се приватизира. Че всичко има цена.
А отговорните пък имат имена
Ветко и Маринела Арабаджиеви – милионери, които от двайсет години държат нишките на комплекса „ Елените “, влизат в управата му още през 2002 година посредством работническо-мениджърско сдружение. Започва се издигането на хотели, вили и търговски обекти върху място, където в никакъв случай не е трябвало да има нищо.
В сянката на техния разкош израства „ Холидей Вилидж “ – комплекс, издигнат върху дерето, по пътя на реката. Собственост на офшорка от Сейшелите, зад която стои кипърецът Михаил Кириаку, сътрудник по бизнес и по документи със фамилията Арабаджиеви. В управата му попада и синът им Вълчо Арабаджиев.
Делата против тях – за пране на пари и данъчни измами – потъват в българския правосъден пейзаж по този начин, както калта погълна „ Елените “.
Проектантът?
И той има име – арх. Калин Тихолов, индивидът, подписал строителния проект на „ Елените “, взел участие и в построяването на резиденцията на Ахмед Доган в Росенец. Природата още веднъж беше изчертана с линия и автограф, превърната в имот.
А зад всички тях стои институционалното безмълвие.
Кметът на Несебър Николай Димитров, на власт от 2007 година, споделя просто:
„ Това е природа, злополучие. “
Не, това не е природа. Това е закононарушение. И злополучие са самите те – тези, които трансфораха морето в касичка, планините – в парцели, и природата – в счетоводен ред.
Те, които строиха върху дерета, върху тиня, върху съвестта на тази земя.
А после доброволци да чистят личната им виновност.
Природата не бетонира. Не подписва разрешителни. Не издава акт 16 на хотели, издигнати върху речни корита. Това го вършат хората – тези в общините, министерствата, екоинспекциите. Изпратихме им въпроси – никой не отговори.
Мълчат
Мълчат като бетона, който отхвърля да се извини
Днес калта в „ Елените “ не е естествено злополучие – тя е отмъщение. Там, където в миналото течеше река, в този момент текат сълзите на околните. Там, където имаше гора, има единствено руини и подправен мрамор. А народът, който няма пари за море, би трябвало да върви непринудено да чисти калта на богаташите. Да рине мълчанието на тези, които години наред непринудено унищожаваха България.
Не, доброволците не са чистачи на милионери
Доброволчеството е най-висшият акт на човечността – то е за бедните, за болните, за същински нуждаещите се – не за тези, които същински се нуждаеха да си купуват яхти, самолети и най-много безотговорност.
Докато в България мълчат отговорните, ще приказва природата. Докато законите се огъват пред парите, земята ще отвръща с тиня, вода и катаклизми. Докато алчността е с имунитет, а наглостта – с нотариален акт, тази покруса ще остане като апотеоз на безнаказаността.
И в случай че в миналото въпреки всичко чуем думите от правосъдната зала „ В името на народа “ — дано се запитаме: кой народ, чии ползи, и какъв брой още човешки животи би трябвало да бъдат отмити, с цел да се чуе крещящият зов на истината заглушена под бетона?
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News